Happy Birthday to me! ~

Остава по-малко от един час! Толкова се вълнувам... Порасвам. 13. Фатално число. Нима? :D Не ме разсмивайте.

Щастлива съм! Наистина.

у
и
й
й
й
й
!

Чувствайки се жива

Помните онова момче, за което писах, нали? Е, влезе в скайп преди половин час. И направих поредния жалък опит да се пробутам във вечерта му. Писах му, че.. ми липсва. И чаках, чаках, чаках. Сърцето ми туптеше като стенен часовник, равно, точно.
Накрая просто затворих прозорчето с чата и след няколко минути той ми писа.
В погледът ми се чете задоволство за миг. Пробягва, като палава сянка и се изгубва в нищото. Монотонен разговор, във вечерен час. Едва осем е.
А бих предпочела да стоя срещу него и да му говоря. Да го гледам и отново неговия премрежен поглед, в който се чете единствено - "Тя е впечатлена. Виж я, виж я! Забелязва се в очите й..."

Най-студената кръв тече в моите вени, а ти знаеш името ми. И никога няма да го забравиш. И всеки път, в който чуеш подобно ще питаш втори път. За да си убеден. Както правя аз. Нали все пак бях твоя? За минути. Но твоя.

А аз те гледах в очите като малко момиченце, което очаква да му бъде подадено синьо цвете. За да напомни, че нейните очи са кафеникави, но по-красиви. И в тъмнината на поредното водно забавление, което те плашеше. Защото не виждаш нищо.. Аз не се плашех. Само те прегръщах, отпусках се и светът беше мой. Всъщност, си представях, че те прегръщам. Но бях там с теб и бях... несразима!

И когато всичко в тъмнината свършеше пред нас се виждаха проникващите в тунела слънчеви лъчи, които караха душата ти да се отпуска, виковете ти да отекнат, а моят смях да спре. Всеки път, в който се преобръщахме в спокойните води на басейна, аз изплувах нагоре и очаквах да те видя. Очите ми те търсеха всеки път, търсеха усмивката ти и самочувствието, което играеше в образа ти, когато сме успели да покорим поредната страшна пързалка. И исках да ги виждам всичките всеки път, всеки ден. Както двама влюбени търсят погледа си всяка сутрин, след като се събудят.

Това беше първото нещо. Без да сме влюбени един в друг. По-скоро аз съм влюбена в твоето чувство за хумор и откровеност, както и в усещането на закрила, което изпитвам около теб. А ти... не зная. По-скоро в чаровната ми детска усмивка и влюбените очи. Те вечно са влюбени във всичко чисто и прекрасно.

И моята наивност. Тя открива пред теб нови хоризонти, в които да докажеш всичко, което можеш... И така жадувам отново твоите очи да срещнат моите. Бленувам думите ти към мен. Нуждая се още от онова "Единствено моя си сега...", защото аз го приех сериозно.

А не беше. Сбогом, невъзможен обект на моите желания, аз отивам да се потопя в следващите емоции, които ще приличат на теб. Но няма да са и наполовина толкова невероятни... Имам нужда да усетя ръцете ти по мен. И никой да не знае, че са там.
Искам да сме потайни и скришни, още, още... Още емоции, моля. В менюто някъде прочитам ли твоето име? Убедена съм, че не. Безценен си. А кой би си позволил срещу "цена" да остави празно поле.

Всичко бих дала само за ден с теб. После може и да не се познаваме, ако така ти е угодно. Само ден, за да се чувствам толкова жива...

No point

Не зная вече от какво има смисъл. За кое да се отчайвам, къде да внимавам, къде да се впускам. Непрестанно изисквания, молби, намеквания, никакво съобразяване. Безчувствие. Неутралност. За кого? Не съм такава.

Остават 5 дни до рождения ми ден, а във въздуха не витае никакъв ентусиазъм. Това е.. необикновено? Хъ. Объркана съм.

Мисля си за хапване на някоя полянка и след това нощен плаж. <333

I miss you

Не съм Blink 182, но ми липсваш. Не съм А7х, за да ти кажа да сграбчиш деня, но го правя. И отново не съм Авенджед, когато се обръщам към Господ... Пожелавам си да научаваш всичко за живота си, докато гледаш през моите очи. Без да съм Дрийм Тиътър. И ти казвам, че Someday, somehow i'm gonna make it alright. Но не приличам и малко на Nickelback. И когато зная, че си too far away, Nickelback отново не се въплъщават в мен. Липсваш ми... Липсваш ми много. И не знам защо съм положена на това изпитание - поредната вечер, в която ти си too far away. Обръщайки се към Dear God, се моля... да бъда прегърната, когато си прекалено далеч.
Обичам те...

Още мечтая...

... да изплува твоето име нощем, събудена от нечий кошмар. Още да е твоя номер този, който знам на изуст. Да питам втори път дали съм чула името добре, когато напомня на твоето. Да усещам твоя аромат. Всъщност, толкова обичам факта, че парюфмът ти е комерсиален. Така е наоколо споменът за теб. Често.

Ала не виждам никъде твоите очи, не чувам никъде гласа ти. Допирът на кожата ти, устните ти - тънки, перфектно гладки, толкова нежни и недокоснати. Нежните ръце, изпитото ти бледо лице...

Толкова трудно да опиша колко боли и как спомените никога не те напускат...

You're my secret fantasy...

Искам си го. Моментът? Погледът ти? Усмивката или жалкият опит да завържем разговор... навеждането? Притеснението ти, уплахът? Кое искам от всичко. Чувството в стомаха си и това как докосваше краката ми небрежно. On a night like this I want to stay forever. On a night like this just wanna be together. Знак. После сълза. Предадена, така се чувствах. Защо? Вярно, че беше с нея. Но какво лошо имаше в това да стоя 40 минути, 40 скапани минути и да мисля как ще те видя и.. накрая да ми се извиниш с това, че сте се пуснали по друга пързалка. Къде бяхте?! Защо не бяхте мокри, когато дойдохте?! Кого лъжехте... Бях огорчена и ми стана неприятно. Гледаме се в очите, а в твоите се чете лъжа. Казах си, че още малко ще съм с теб и повече няма да те видя с месеци, вероятно затова реших да не ти се сърдя... Тайничко се измъкнах от нашите жезлонзи и видях как ме проследи с поглед. Дори не извика. Не го желаех. Отидох да видя снимките от деня, изложени на таблата. Поне да видя, ако нас двамата ни има... не. Е, нямаше ни. Така и ще бъде за в бъдеще. Няма да ни има. "Заедно" не съществува. Feels like I've always known you. Кайли е права, бих искала да остана завинаги. И все пак, не ми изглеждаш толкова привлекателен, какво ме кара да мисля 5-ти ден за теб?!... Полудявам... Не е редно, а просто става. Искам те. За малко поне.

The game we have been playing...

Трети ден. Не мога да го изкопча от съзнанието ми и се е впил като... нещо прелестно, намерило нещо друго прелестно и о, прелест, прелест, о ГОСПОДИ.
Започвам да се успокоявам. Макар да се оказа по-трудно от всичко до сега, успявам...
Трудно ми е, но се боря и няма да се оставя. Не искам да го виждам повече, защото това сигурно ще ме повали отново. I won't betray you, and I won't replace you. Винаги ще има мъничко местенце в душата ми, заключено надълбоко, както се казва - в дълбините на канала, сред миризми зловонни - за теб...
Не мога да си позволя по-луксозно кътче, защото означава да се срина.
Пореден ден.