понеделник, 18 август 2008 г.

The game we have been playing...

Трети ден. Не мога да го изкопча от съзнанието ми и се е впил като... нещо прелестно, намерило нещо друго прелестно и о, прелест, прелест, о ГОСПОДИ.
Започвам да се успокоявам. Макар да се оказа по-трудно от всичко до сега, успявам...
Трудно ми е, но се боря и няма да се оставя. Не искам да го виждам повече, защото това сигурно ще ме повали отново. I won't betray you, and I won't replace you. Винаги ще има мъничко местенце в душата ми, заключено надълбоко, както се казва - в дълбините на канала, сред миризми зловонни - за теб...
Не мога да си позволя по-луксозно кътче, защото означава да се срина.
Пореден ден.

Няма коментари: