... да изплува твоето име нощем, събудена от нечий кошмар. Още да е твоя номер този, който знам на изуст. Да питам втори път дали съм чула името добре, когато напомня на твоето. Да усещам твоя аромат. Всъщност, толкова обичам факта, че парюфмът ти е комерсиален. Така е наоколо споменът за теб. Често.
Ала не виждам никъде твоите очи, не чувам никъде гласа ти. Допирът на кожата ти, устните ти - тънки, перфектно гладки, толкова нежни и недокоснати. Нежните ръце, изпитото ти бледо лице...
Толкова трудно да опиша колко боли и как спомените никога не те напускат...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
1 коментар:
Този пост ме разрева.
Сериозно. И си прехапах устните до кръв. Напоследък твърде често го правя май
изразяваш чувствата си много живо, прекалено живо, а най-ужасното е, че те разбирам. (прекалено добре)
Публикуване на коментар