
`Obicham te, mechee! ^^` И е истина. Обичам го. В момента, една досадна муха каца по всяка част от тялото ми и макар да съм безсилна, не се ядосвам. Открих, че срещу прекалено много неща съм безсилна. От както съм на компютъра, слушам Until it sleeps. Не бях преоткривала красотата в тази песен. Следващата покъртваща ме. Turn the page. Обръщах стотици страници... Днес ще ни идват някакви роднини на гости. След това съм на рожден ден от 7. До полунощ. Нима и в Пепеляшка се превръщам вече? Щях да спя на рождения ден, но батко каза, че утре ще ходим на аквапарк. Истерясах! Зарадвах се страшно много и когато се прибрах със затаен дъх попитах. `С кого ще бъдем, Хаго? С Деляна?` - допълвах... - `...с Георги?` - бях щастлива! о, щастлива бях, че ще бъдем и с него. Липсваше ми! Брат ми все го дърпа настрани от мен. Харесвал ме, не знам какво, все питал за мен - не го вярвам. Шеги. ^^
-`И приятелката на Георги.` - процеди брат ми.
Ето... сега сърцето ми заби ускорено. Не исках тя да е там. Ставаме петима, всеки ще си е с гаджето, а аз?! Освен да си измисля мой въображаем приятел и да го целувам в тунела, докато се спускам на някоя романтична авантюра?! По дяволите... Сега всичко ще рухне. Не скривам, че ми харесва мисълта някой да си пада по мен, но това е.. няма да бъда егоистична. Взимат ме с тях - доволна съм. Ще преглътна всичко.
Много страници обърнах... влюбих се. Разлюбих. Влюбих се отново, разлюбих. Влюбих се... Обичам! И наистина вярвам, че полагам усилия, за собственото си щастие. Но аз го искам, за да е щастлив той, а не... Много. Страници. Трудно е... така.
There I go... turn that page.
Няма коментари:
Публикуване на коментар