Искам си го. Моментът? Погледът ти? Усмивката или жалкият опит да завържем разговор... навеждането? Притеснението ти, уплахът? Кое искам от всичко. Чувството в стомаха си и това как докосваше краката ми небрежно. On a night like this I want to stay forever. On a night like this just wanna be together. Знак. После сълза. Предадена, така се чувствах. Защо? Вярно, че беше с нея. Но какво лошо имаше в това да стоя 40 минути, 40 скапани минути и да мисля как ще те видя и.. накрая да ми се извиниш с това, че сте се пуснали по друга пързалка. Къде бяхте?! Защо не бяхте мокри, когато дойдохте?! Кого лъжехте... Бях огорчена и ми стана неприятно. Гледаме се в очите, а в твоите се чете лъжа. Казах си, че още малко ще съм с теб и повече няма да те видя с месеци, вероятно затова реших да не ти се сърдя... Тайничко се измъкнах от нашите жезлонзи и видях как ме проследи с поглед. Дори не извика. Не го желаех. Отидох да видя снимките от деня, изложени на таблата. Поне да видя, ако нас двамата ни има... не. Е, нямаше ни. Така и ще бъде за в бъдеще. Няма да ни има. "Заедно" не съществува. Feels like I've always known you. Кайли е права, бих искала да остана завинаги. И все пак, не ми изглеждаш толкова привлекателен, какво ме кара да мисля 5-ти ден за теб?!... Полудявам... Не е редно, а просто става. Искам те. За малко поне.
Няма коментари:
Публикуване на коментар