Помощ...

Уплашена съм... задава се страхотен ден, а ето го отново онова чувство в ръцете,
че някой липсва. I don't want it want it want it want it no, no!...

Знам кой липсва, но.. това са само някакви си вчера до ранен чат и, вероятно в понеделник отново ще си пишем,
не виждам къде има проблем. Но не - ръцете. They are shaking. Сърцето - it is scared...
Няма ли кой да ме прегърне, дори по Скайп, докато з а с п и?
Нервна съм. Мама ме събуди и дойде да ме гушне, когато погледнах часовника си беше 09:09.
Бих предпочела да не е така, защото когато виждам еднакви часове и минути, си втълпявам, че може и да ми пише.
Лъжа! Лъжа, лъжа! Лъжа... помогнете ми. Не може, не е възможно аз... защо така става?
Няма да се обсебвам повече. Точка.
So tell me, why have you chosen me?!


It grips you so hold me, it stains you so hold me, it hates you so hold me, it holds you, holds you, holds you!... until it sleeps.

----

Вчера получих същия СМС от Петър, който получих и на миналия 15-ти август.
Не, дори и да не е така, отдолу пишеше "Пепи" и нямаше нищо конкретно за мен. Общ СМС за половината Марии в телефона му. Пука ли ми за тоя гъз, а? Еми вече не.. съжалявам. А аз все се извинявам! Хората зарязват, напускат, без довиждане, без НИЩО! Нищо не е ставало, за да си отида... но ще го направя. Някой ден. :) Убедена съм.

Липсва ми чувството, че ще бъда обичана.