Помните онова момче, за което писах, нали? Е, влезе в скайп преди половин час. И направих поредния жалък опит да се пробутам във вечерта му. Писах му, че.. ми липсва. И чаках, чаках, чаках. Сърцето ми туптеше като стенен часовник, равно, точно.
Накрая просто затворих прозорчето с чата и след няколко минути той ми писа.
В погледът ми се чете задоволство за миг. Пробягва, като палава сянка и се изгубва в нищото. Монотонен разговор, във вечерен час. Едва осем е.
А бих предпочела да стоя срещу него и да му говоря. Да го гледам и отново неговия премрежен поглед, в който се чете единствено - "Тя е впечатлена. Виж я, виж я! Забелязва се в очите й..."
Най-студената кръв тече в моите вени, а ти знаеш името ми. И никога няма да го забравиш. И всеки път, в който чуеш подобно ще питаш втори път. За да си убеден. Както правя аз. Нали все пак бях твоя? За минути. Но твоя.
А аз те гледах в очите като малко момиченце, което очаква да му бъде подадено синьо цвете. За да напомни, че нейните очи са кафеникави, но по-красиви. И в тъмнината на поредното водно забавление, което те плашеше. Защото не виждаш нищо.. Аз не се плашех. Само те прегръщах, отпусках се и светът беше мой. Всъщност, си представях, че те прегръщам. Но бях там с теб и бях... несразима!
И когато всичко в тъмнината свършеше пред нас се виждаха проникващите в тунела слънчеви лъчи, които караха душата ти да се отпуска, виковете ти да отекнат, а моят смях да спре. Всеки път, в който се преобръщахме в спокойните води на басейна, аз изплувах нагоре и очаквах да те видя. Очите ми те търсеха всеки път, търсеха усмивката ти и самочувствието, което играеше в образа ти, когато сме успели да покорим поредната страшна пързалка. И исках да ги виждам всичките всеки път, всеки ден. Както двама влюбени търсят погледа си всяка сутрин, след като се събудят.
Това беше първото нещо. Без да сме влюбени един в друг. По-скоро аз съм влюбена в твоето чувство за хумор и откровеност, както и в усещането на закрила, което изпитвам около теб. А ти... не зная. По-скоро в чаровната ми детска усмивка и влюбените очи. Те вечно са влюбени във всичко чисто и прекрасно.
И моята наивност. Тя открива пред теб нови хоризонти, в които да докажеш всичко, което можеш... И така жадувам отново твоите очи да срещнат моите. Бленувам думите ти към мен. Нуждая се още от онова "Единствено моя си сега...", защото аз го приех сериозно.
А не беше. Сбогом, невъзможен обект на моите желания, аз отивам да се потопя в следващите емоции, които ще приличат на теб. Но няма да са и наполовина толкова невероятни... Имам нужда да усетя ръцете ти по мен. И никой да не знае, че са там.
Искам да сме потайни и скришни, още, още... Още емоции, моля. В менюто някъде прочитам ли твоето име? Убедена съм, че не. Безценен си. А кой би си позволил срещу "цена" да остави празно поле.
Всичко бих дала само за ден с теб. После може и да не се познаваме, ако така ти е угодно. Само ден, за да се чувствам толкова жива...
Няма коментари:
Публикуване на коментар