You know my name

Беше прекрасно... Аз бях там и изживях това и сега не мога да спра да мисля колко искам да изгледам James Bond отново. Не мога да спра да слушам песента от саундтрака "You know my name" и... и... не мога.
Чувствам се прекрасно. Прегръщах го. И имахме толкова откраднати моменти на самота, в които виждах колко се притеснявахме. И как се наведе към мен, а тогава аз започнах да говоря. Може би искаше да ми прошепне нещо? И все пак, не го харесвам. Единствено харесвам тръпката, когато съм около него...
И да, мазохистка съм. Той беше с приятелката си. И все пак аз не исках него. А тръпката.
И я получих. Момичето е готино. Бяхме сами като съберем общо на пресекулки времето, към час. Божествен час.
Не знам, вероятно се наричат просто хормони. Преди не разбирах хората, които флиртуват с поглед с някой, по когото, всъщност не си падат... и го прегръщах, и той ме държеше във водата и знам, че когато останахме за пръв път сами каза "Сега си изцяло моя" той... аз бих могла да бъда с него като порасна. Но... :]

Try to hide your hand.
Forget how to feel!
Life is gone with just a spin of the wheel.
Are you willing to die?
The coldest blood runs through my veins.
You know my name!

Кучка ли съм? Че аз не `и го отнех. Само го прегръщах, докато се боричкахме. Неее, аз дори не го харесвам. ;]
Сериозна съм.