Happy Birthday to me! ~

Остава по-малко от един час! Толкова се вълнувам... Порасвам. 13. Фатално число. Нима? :D Не ме разсмивайте.

Щастлива съм! Наистина.

у
и
й
й
й
й
!

Чувствайки се жива

Помните онова момче, за което писах, нали? Е, влезе в скайп преди половин час. И направих поредния жалък опит да се пробутам във вечерта му. Писах му, че.. ми липсва. И чаках, чаках, чаках. Сърцето ми туптеше като стенен часовник, равно, точно.
Накрая просто затворих прозорчето с чата и след няколко минути той ми писа.
В погледът ми се чете задоволство за миг. Пробягва, като палава сянка и се изгубва в нищото. Монотонен разговор, във вечерен час. Едва осем е.
А бих предпочела да стоя срещу него и да му говоря. Да го гледам и отново неговия премрежен поглед, в който се чете единствено - "Тя е впечатлена. Виж я, виж я! Забелязва се в очите й..."

Най-студената кръв тече в моите вени, а ти знаеш името ми. И никога няма да го забравиш. И всеки път, в който чуеш подобно ще питаш втори път. За да си убеден. Както правя аз. Нали все пак бях твоя? За минути. Но твоя.

А аз те гледах в очите като малко момиченце, което очаква да му бъде подадено синьо цвете. За да напомни, че нейните очи са кафеникави, но по-красиви. И в тъмнината на поредното водно забавление, което те плашеше. Защото не виждаш нищо.. Аз не се плашех. Само те прегръщах, отпусках се и светът беше мой. Всъщност, си представях, че те прегръщам. Но бях там с теб и бях... несразима!

И когато всичко в тъмнината свършеше пред нас се виждаха проникващите в тунела слънчеви лъчи, които караха душата ти да се отпуска, виковете ти да отекнат, а моят смях да спре. Всеки път, в който се преобръщахме в спокойните води на басейна, аз изплувах нагоре и очаквах да те видя. Очите ми те търсеха всеки път, търсеха усмивката ти и самочувствието, което играеше в образа ти, когато сме успели да покорим поредната страшна пързалка. И исках да ги виждам всичките всеки път, всеки ден. Както двама влюбени търсят погледа си всяка сутрин, след като се събудят.

Това беше първото нещо. Без да сме влюбени един в друг. По-скоро аз съм влюбена в твоето чувство за хумор и откровеност, както и в усещането на закрила, което изпитвам около теб. А ти... не зная. По-скоро в чаровната ми детска усмивка и влюбените очи. Те вечно са влюбени във всичко чисто и прекрасно.

И моята наивност. Тя открива пред теб нови хоризонти, в които да докажеш всичко, което можеш... И така жадувам отново твоите очи да срещнат моите. Бленувам думите ти към мен. Нуждая се още от онова "Единствено моя си сега...", защото аз го приех сериозно.

А не беше. Сбогом, невъзможен обект на моите желания, аз отивам да се потопя в следващите емоции, които ще приличат на теб. Но няма да са и наполовина толкова невероятни... Имам нужда да усетя ръцете ти по мен. И никой да не знае, че са там.
Искам да сме потайни и скришни, още, още... Още емоции, моля. В менюто някъде прочитам ли твоето име? Убедена съм, че не. Безценен си. А кой би си позволил срещу "цена" да остави празно поле.

Всичко бих дала само за ден с теб. После може и да не се познаваме, ако така ти е угодно. Само ден, за да се чувствам толкова жива...

No point

Не зная вече от какво има смисъл. За кое да се отчайвам, къде да внимавам, къде да се впускам. Непрестанно изисквания, молби, намеквания, никакво съобразяване. Безчувствие. Неутралност. За кого? Не съм такава.

Остават 5 дни до рождения ми ден, а във въздуха не витае никакъв ентусиазъм. Това е.. необикновено? Хъ. Объркана съм.

Мисля си за хапване на някоя полянка и след това нощен плаж. <333

I miss you

Не съм Blink 182, но ми липсваш. Не съм А7х, за да ти кажа да сграбчиш деня, но го правя. И отново не съм Авенджед, когато се обръщам към Господ... Пожелавам си да научаваш всичко за живота си, докато гледаш през моите очи. Без да съм Дрийм Тиътър. И ти казвам, че Someday, somehow i'm gonna make it alright. Но не приличам и малко на Nickelback. И когато зная, че си too far away, Nickelback отново не се въплъщават в мен. Липсваш ми... Липсваш ми много. И не знам защо съм положена на това изпитание - поредната вечер, в която ти си too far away. Обръщайки се към Dear God, се моля... да бъда прегърната, когато си прекалено далеч.
Обичам те...

Още мечтая...

... да изплува твоето име нощем, събудена от нечий кошмар. Още да е твоя номер този, който знам на изуст. Да питам втори път дали съм чула името добре, когато напомня на твоето. Да усещам твоя аромат. Всъщност, толкова обичам факта, че парюфмът ти е комерсиален. Така е наоколо споменът за теб. Често.

Ала не виждам никъде твоите очи, не чувам никъде гласа ти. Допирът на кожата ти, устните ти - тънки, перфектно гладки, толкова нежни и недокоснати. Нежните ръце, изпитото ти бледо лице...

Толкова трудно да опиша колко боли и как спомените никога не те напускат...

You're my secret fantasy...

Искам си го. Моментът? Погледът ти? Усмивката или жалкият опит да завържем разговор... навеждането? Притеснението ти, уплахът? Кое искам от всичко. Чувството в стомаха си и това как докосваше краката ми небрежно. On a night like this I want to stay forever. On a night like this just wanna be together. Знак. После сълза. Предадена, така се чувствах. Защо? Вярно, че беше с нея. Но какво лошо имаше в това да стоя 40 минути, 40 скапани минути и да мисля как ще те видя и.. накрая да ми се извиниш с това, че сте се пуснали по друга пързалка. Къде бяхте?! Защо не бяхте мокри, когато дойдохте?! Кого лъжехте... Бях огорчена и ми стана неприятно. Гледаме се в очите, а в твоите се чете лъжа. Казах си, че още малко ще съм с теб и повече няма да те видя с месеци, вероятно затова реших да не ти се сърдя... Тайничко се измъкнах от нашите жезлонзи и видях как ме проследи с поглед. Дори не извика. Не го желаех. Отидох да видя снимките от деня, изложени на таблата. Поне да видя, ако нас двамата ни има... не. Е, нямаше ни. Така и ще бъде за в бъдеще. Няма да ни има. "Заедно" не съществува. Feels like I've always known you. Кайли е права, бих искала да остана завинаги. И все пак, не ми изглеждаш толкова привлекателен, какво ме кара да мисля 5-ти ден за теб?!... Полудявам... Не е редно, а просто става. Искам те. За малко поне.

The game we have been playing...

Трети ден. Не мога да го изкопча от съзнанието ми и се е впил като... нещо прелестно, намерило нещо друго прелестно и о, прелест, прелест, о ГОСПОДИ.
Започвам да се успокоявам. Макар да се оказа по-трудно от всичко до сега, успявам...
Трудно ми е, но се боря и няма да се оставя. Не искам да го виждам повече, защото това сигурно ще ме повали отново. I won't betray you, and I won't replace you. Винаги ще има мъничко местенце в душата ми, заключено надълбоко, както се казва - в дълбините на канала, сред миризми зловонни - за теб...
Не мога да си позволя по-луксозно кътче, защото означава да се срина.
Пореден ден.

The coldest blood run through my veins...

... you know my name.

Вчера! Щях да го забравя, нали? "Ще си се наспя, хм, а утре всичко ще е мираж."
Не е... Не мога и съм по-съкрушена от всякога...
Не мога да спра да плача и не намирам покой над грешката, която сторих.
Позволих си да мисля за н е г о.
...

You know my name

Беше прекрасно... Аз бях там и изживях това и сега не мога да спра да мисля колко искам да изгледам James Bond отново. Не мога да спра да слушам песента от саундтрака "You know my name" и... и... не мога.
Чувствам се прекрасно. Прегръщах го. И имахме толкова откраднати моменти на самота, в които виждах колко се притеснявахме. И как се наведе към мен, а тогава аз започнах да говоря. Може би искаше да ми прошепне нещо? И все пак, не го харесвам. Единствено харесвам тръпката, когато съм около него...
И да, мазохистка съм. Той беше с приятелката си. И все пак аз не исках него. А тръпката.
И я получих. Момичето е готино. Бяхме сами като съберем общо на пресекулки времето, към час. Божествен час.
Не знам, вероятно се наричат просто хормони. Преди не разбирах хората, които флиртуват с поглед с някой, по когото, всъщност не си падат... и го прегръщах, и той ме държеше във водата и знам, че когато останахме за пръв път сами каза "Сега си изцяло моя" той... аз бих могла да бъда с него като порасна. Но... :]

Try to hide your hand.
Forget how to feel!
Life is gone with just a spin of the wheel.
Are you willing to die?
The coldest blood runs through my veins.
You know my name!

Кучка ли съм? Че аз не `и го отнех. Само го прегръщах, докато се боричкахме. Неее, аз дори не го харесвам. ;]
Сериозна съм.

Помощ...

Уплашена съм... задава се страхотен ден, а ето го отново онова чувство в ръцете,
че някой липсва. I don't want it want it want it want it no, no!...

Знам кой липсва, но.. това са само някакви си вчера до ранен чат и, вероятно в понеделник отново ще си пишем,
не виждам къде има проблем. Но не - ръцете. They are shaking. Сърцето - it is scared...
Няма ли кой да ме прегърне, дори по Скайп, докато з а с п и?
Нервна съм. Мама ме събуди и дойде да ме гушне, когато погледнах часовника си беше 09:09.
Бих предпочела да не е така, защото когато виждам еднакви часове и минути, си втълпявам, че може и да ми пише.
Лъжа! Лъжа, лъжа! Лъжа... помогнете ми. Не може, не е възможно аз... защо така става?
Няма да се обсебвам повече. Точка.
So tell me, why have you chosen me?!


It grips you so hold me, it stains you so hold me, it hates you so hold me, it holds you, holds you, holds you!... until it sleeps.

----

Вчера получих същия СМС от Петър, който получих и на миналия 15-ти август.
Не, дори и да не е така, отдолу пишеше "Пепи" и нямаше нищо конкретно за мен. Общ СМС за половината Марии в телефона му. Пука ли ми за тоя гъз, а? Еми вече не.. съжалявам. А аз все се извинявам! Хората зарязват, напускат, без довиждане, без НИЩО! Нищо не е ставало, за да си отида... но ще го направя. Някой ден. :) Убедена съм.

Липсва ми чувството, че ще бъда обичана.

Obsessed

Изведнъж... всичко започва да се подрежда! Баба е по-добре, за щастие и засега. Душата ми е спокойна и тази вечер си легнах без да плача преди да заспя. Пожелах си на Луната, за която не бях сигурна дали е пълна, здраве. За баба. Искам да е винаги до мен и знам, че не мога да попреча на всичко, което ще се случи, със сигурност някой ден, но.. тя е моята прабаба! Не си я давам! И така. Днес е петнайсти. Страшно много хора ми се обадиха да ми честитят имения ден и през цялото време бях `грееща`. ^^ Сега се чудя от колко ли часа е била на мечето уговорката и защо го няма от сутринта. Хауевър, ще дойде, надявам се. Не ми отговори на снощния SMS, който бе съпътстван от моето щастие, че заспивам спокойна:
`Obicham te, mechee! ^^` И е истина. Обичам го. В момента, една досадна муха каца по всяка част от тялото ми и макар да съм безсилна, не се ядосвам. Открих, че срещу прекалено много неща съм безсилна. От както съм на компютъра, слушам Until it sleeps. Не бях преоткривала красотата в тази песен. Следващата покъртваща ме. Turn the page. Обръщах стотици страници... Днес ще ни идват някакви роднини на гости. След това съм на рожден ден от 7. До полунощ. Нима и в Пепеляшка се превръщам вече? Щях да спя на рождения ден, но батко каза, че утре ще ходим на аквапарк. Истерясах! Зарадвах се страшно много и когато се прибрах със затаен дъх попитах. `С кого ще бъдем, Хаго? С Деляна?` - допълвах... - `...с Георги?` - бях щастлива! о, щастлива бях, че ще бъдем и с него. Липсваше ми! Брат ми все го дърпа настрани от мен. Харесвал ме, не знам какво, все питал за мен - не го вярвам. Шеги. ^^
-`И приятелката на Георги.` - процеди брат ми.
Ето... сега сърцето ми заби ускорено. Не исках тя да е там. Ставаме петима, всеки ще си е с гаджето, а аз?! Освен да си измисля мой въображаем приятел и да го целувам в тунела, докато се спускам на някоя романтична авантюра?! По дяволите... Сега всичко ще рухне. Не скривам, че ми харесва мисълта някой да си пада по мен, но това е.. няма да бъда егоистична. Взимат ме с тях - доволна съм. Ще преглътна всичко.
Много страници обърнах... влюбих се. Разлюбих. Влюбих се отново, разлюбих. Влюбих се... Обичам! И наистина вярвам, че полагам усилия, за собственото си щастие. Но аз го искам, за да е щастлив той, а не... Много. Страници. Трудно е... така.


There I go... turn that page.

Lost in space

И какво сега? Стоя и гледам... Как получавам толкова много, когато вече го търся другаде? Как ми се правят комплименти, красива съм била. Нарани ме и го знаеш. Обичах те, а ти мен - не. Какво търсиш сега? Понеже всички те отхвърлиха и в Скайпа ти остана, вероятно, момичето, което си записал под името "Мия 129 ОУ"... Момичето, чиято рождена дата знаеш, защото ПРИСЪСТВАШЕ на нея миналата година и ме прегръщаше и плачех... Има ли значение колко боли да си наранен, когато за първи път обичаш? Сляп си бил, сляп... "Две неща не могат да бъдат скрити - любовта и пиянството"

Изводите са тук... вече сърцето ми не трепери от щастие, когато лежиш в скута ми, не, не се вълнувам, когато ме прегръщаш, не си мисля "Защо не съм негова?"
Не се нуждая от теб вече... Съжалявам.

Filled with what?

Стоя си, приседнала тихо и мисля. Ако имах цигара, бих я запалила. Жалко, че не пуша. Наистина жалко, какво да направя, за да докажа, че съм затруднена...

Често питам Господ какво ще преживеят хората, на които им се случват романтични и приказни неща. Неща, за които само мечтая. Какво им се е случило преди, за да имат тази идилия? Съвсем незаслужено - може би.

Мисля си, че е напълно възможно, защото – ето... срещала съм любов, загриженост и толкова много нежност в едно, а то е като роза под стъклен похлупак. Недокосната и стои толкова ефирно, сякаш не ще бъде докосната за в бъдеще... И аз се влюбих в тази роза, като малък наивен русокос принц. И дали този някой, който не ми позволява дори да усетя уханието `и знае, че тя ще повехне в моите ръце? Отричам. Не, няма да е в ръцете ми, а в душата ми, където ще я закрилям, копнееща за обич...

Не чувствам нищо. Пръстенът, които мени цвета си, според настроенията ми, грее в лилаво. Означавало, че изпитвам любов. Невъзможно е вечно да обичам. По-силно е. И няма цвят.

Страх ме е, защото може някой да изпитва повече от моите чувства и пръстенът ми да избледнее, когато застана пред този човек...

Любов е, значи, да виждам нечий образ, докато присвивам очи, за да отпия за последно от днешните слънчевите лъчи. Докато ромоли, докато Вятърът си играе с косата ми...

Създадена, за да съм до някой, да му помагам и да го обичам. Да го закрилям, да го прегръщам и да усеща, че целият свят е негов. Да му прощавам повече, отколкото заслужава, да има всичко, което иска... Затова съм. Нямам друго желание.